ХРИСТО СМИРНЕНСКИ

(1898 - 1923)

      Големият български поет Христо Димитров Измирлиев (Смирненски) е роден на 17.09.1898 г. в македонския град Кукуш, в семейството на сладкаря Димитър Измирлиев. Още като дете Христо обичa да слуша приказки и песни и да ги преразказва на приятелите си, дори сам съчинява стихчета.
        След като завършва IV- то отделение през 1908 г. родителите му го пращат да учи в София, където живее при дядо си. Известният поет - хуморист Владимир Попатанасов, негов вуйчо, го запознава с Елин Пелин и Пенчо Славейков. Юношата с интерес слуша разговори на литературни и политически теми, рови се в богатата библиотека на вуйчо си.
        През 1910 г. Христо се връща в родния си град. Той говори на чист книжовен език, проявява осведоменост върху литературните събития. През 1913 г. избухва междусъюзническата война и семейството на Димитър Измирлиев напуска окупирания Кукуш. Бежанците се установяват в София, където Христо се записва в Техническото училище. За да помогне на близките си, той продава вестници, а през лятото пътува из страната с технически бригади.
      От началото на 1915 година по примера на по-големия си брат, хумориста Тома Измирлиев, 16- годишния Христо започва да сътрудничи на хумористичните издания- най-напред на вестник „К'во да е“, където за пръв път се подписва с един от най-известните си псевдоними като хуморист- Ведбал. От следващата година той публикува хумористични стихове и фейлетони в „Родна лира“, „Художествена седмица“, „Смях и сълзи“, „Барабан“, „Сила“. Находчив и плодовит, Ведбал, въпреки младостта си, става един от най-търсените и популярни за онова време хумористи. През 1917 г. за пръв път се подписва с псевдонима Смирненски, с който остава в класиката на българската литература. По това време избухва Първата световна война. Христо е принуден да постъпи като юнкер във Военното училище, но въпреки суровото казармено всекидневие продължава да пише и да публикува в хумористичните издания.
        През април 1918 г. излиза първата му сбирка- „Разнокалибрени въздишки и стихове в проза“. Силно въздействие върху идейното развитие на младия поет оказва Войнишкото въстание през 1918 г. Срещу разбунтувалите се войници са хвърлени дори юнкерите от Военното училище. Смирненски става свидетел на най- кръвопролитния сблъсък - край Захарна фабрика. Отвратен от жестокостта, с която правителството потушава въстанието, той твърдо решава и напуска Военното училище.
        Смирненски продължава да пише. На страниците на „Червен смях“ са публикувани редица негови произведения: „Първи май“, „Ний“, „Червените ескадрони“, „Улицата“, „Утрешния ден“, „Северно сияние“, „През бурята“ и др.
        През 1922 година Смирненски се разболява тежко от туберкулоза, но до последния си дъх поетът твори. Неговите последни творби „На гости у дявола” и „Приказка за стълбата” изразяват зрялост и мъдрост. Смирненски умира 18 юни 1923г. малко преди да навърши 25 годишна възраст. Той запазва надеждите си, че дните, които идат ще бъдат по-добри.