Да откриете, че детето ви е обект на тормоз, е може би едно от най-трудните преживявания за всеки родител. Нормално е да се чувствате ядосани и притеснени за безопасността на вашето дете и разочаровани от трудната ситуация. Ако детето ви е споделило за това, значи ви има доверие и е направена първата крачка за спиране на тормоза. За съжаление, много деца не споделят с родителите си, защото или са наплашени, или смятат, че нищо не е в състояние да помогне. Показват го и резултатите от нашето проучване (виж «Изследване на тормоза в ГРЕ»)
Как да разберем дали детето ни е жертва на тормоз:
- Губи интерес към училище, отказва да ходи на училище;
- Предпочита да си смени маршрута до училище;
- Изглежда щастливо през уикендите, но очевидно е в по-различно настроение през останалите дни от седмицата;
- Внезапно започва да предпочита повече компанията на възрастните;
- Често се разболява, има кошмари или нарушения на съня;
- Прибира се вкъщи с необясними драскотини, синини, разкъсвания на дрехите или повредени вещи;
- Изглежда отдръпнато, тревожно, страхливо, но не пожелава да каже на какво се дължи настроението му;
- Развива внезапно поведенчески промени – подмокряне на леглото, тикове, загуба на апетита, заекване;
- Търси непрекъснато протекция;
- Няма, или има малко приятели, рядко го канят на социални събития;
- Развива интерес към филми и видео игри с насилие;
- Избягва посещение на зоните около училище;
- Споделя за намерение да избяга или да се самоубие.
ВАЖНО! Разрешаването на проблема с тормоза отнема време! Опитайте се да запазите спокойствие. На учителите ще им отнеме време да разговарят с детето ви, с насилника, с останалите свидетели и тогава да вземат решение, което да е най-подходящо за всички замесени.
Какво НЕ бива да правите, ако детето ви е жертва на насилие:
- Да обещаете, че ще запазите тайна – от изключителна важност е учителите да са информирани за проблема, за да се направи максималното да се спре тормоза.
- Да се обадите на родителите на насилника – родителите на децата-насилници обикновено заемат защитна позиция. Да се конфронтирате с тях почти винаги води до влошаване на нещата.
- Да окуражавате детето да отвърне на удара – по този начин само поставяте детето в още по-опасна позиция за в бъдеще. Вместо това, окуражете детето да говори веднага с учител, ако усети приближаване на опасност.
- Да обвинявате детето си за това, че е жертва – обвиненията затварят комуникацията и оставят детето в безпомощна позиция. Изяснете на детето, че то по никакъв начин не заслужава да бъде тормозено.

Първата реакция на всеки родител, когато разбере, че детето му проявява насилие е да отрече и да се опита да оправдае поведението му. Помнете: Няма оправдание за насилието! Независимо как е било предизвикано и какво му е казано, ако вие се опитате да го оправдаете, означава, че му давате карт-бланш да се държи по този начин. За много родители агресивното поведение на детето им може да бъде необяснимо – то е мило вкъщи, съблюдава правилата и все пак има признаци, които трябва да ни разтревожат.
Предупредителни сигнали:
- Има пари или вещи, чието притежание не може да бъде обяснено (или се оправдава, че са на негов приятел);
- Игнорира правила, нарушава граници;
- Държи се агресивно към братята и сестрите си;
- Винаги иска да печели, трудно му е да губи;
- Превъзбужда се, когато се зараждат конфликти и се наслаждава на предизвикани от него спорове;
- Обвинява другите за собствените си несгоди, отказва да поеме отговорност, ако е сгрешил, крие грешките си;
- Търси начин да доминира или манипулира околните;
- Изглежда, че се наслаждава на чуждите страхове, дискомфорт, болка;
- Демонстрира липса или минимална емпатия към чуждите проблеми;
- Изпитва трудност да се вписва в група.
Какво да направите, ако учителят ви казва, че детето ви тормози другите деца:
- Разговаряйте с детето, знаейки че детето ви може да отрича. Запазете спокойствие и му разяснете, че тормозът е неприемливо поведение за вас.
- Разговаряйте насаме с учител или училищен психолог. Запознайте се с фактите и поискайте да бъдете информирани при всяка проява на насилие от страна на детето. Работете съвместно с училището и регулярно се информирайте за прогреса на детето.
- Прилагайте разумни, съобразени с възрастта последствия спрямо детските постъпки – тайм-аути, отнемане на привилегии. Не викайте, не заплашвайте, не удряйте – тези действия повече нараняват, отколкото да помагат.
- Окуражавайте усилията на детето за промяна – осигурете подходяща награда при спазване на домашните и училищни правила.
- Уверявайте непрекъснато детето си във вашата безусловна любов – казвайте му, че ще работите заедно, за да промените неприемливите поведения и няма по никакъв начин да се откажете от него.
Какво да правите, ако мислите, че детето ви тормози другите:
- Прекарвайте пълноценно времето с него – проявявайте интерес към дейностите на детето в училище, с приятелите, със съседите. Окуражавайте разговори за силните чувства и трудните теми, които съпътстват порастването на детето.
- Ограничете времето на детето пред компютъра и телевизора – проучете кои видео игри, телевизионни филми и предавания, както и посещавани уебсайтове съдържат агресивни послания и ги ограничете.
- Проверявайте и поставяйте разумни граници. Винаги изисквайте да знаете къде и с кого е детето.
- Помагайте в усвояването на социални умения – разигравайте различни ролеви игри, в които детето може да упражнява умения за разрешаване на конфликти. Потърсете помощ от училищния психолог за включване на детето в група за контрол на гнева.