Помни, че вината не е твоя и има хора, които могат да ти помогнат. Не се обвинявай за това, което се е случило.
- Бъди твърд – погледни натрапника в очите и ясно му кажи да спре!
- Махни се от ситуацията възможно най-бързо!
- Обърни се към учителя в клас или дежурния учител в коридора или който и да е служител от училището, който е наблизо (Всички служители – учители, охрана, чистачки и администрация на ОЪюУ «Хр. Смирненски» са инструктирани как да действат). Обясни какво се случва.
- Разкажи на родителите си.
- Ако чувстваш страх да останеш в клас, отиди в кабинета на педагогическия съветник.
Когато говориш за тормоза над теб с някого от училище, ще трябва да разкажеш ясно за следното:
- Какво се е случило с теб?
- Колко често се е случвало?
- Кой е участвал и кои са видели какво се случва?
- Къде се е случило?
- Какво си се опитал да направиш?
Ако говориш със служител на училището, можеш да очакваш:
- Да те изслуша. - Да вземе насериозно думите ти и да прояви загриженост.
- Поверително отношение, когато това е възможно. Обсъди го предварително с този, на когото смяташ да се довериш. Има случаи, в които дори и психологът е задължен да докладва.
- Да получиш съвет, ако поискаш.
- Да обсъдят с теб последващи действия и мерки, съобразно политиката на училището срещу тормоза.
- Че ситуацията ще бъде наблюдавана с твое съгласие.

Основният въпрос, на който трябва да си отговориш е – защо го правя? Би ли искал и с теб да се държат по този начин и как би се почувствал?
- Агресивното поведение става основен начин на общуване с околните и се утвърждава с напредване на възрастта. С годините тормозещите деца откриват, че това е начинът да си извоюват „уважението“ на другите деца. Те не развиват умения за приобщаване към другите по мирен, дружелюбен начин. От това голяма част от тях остават несоциализирани и стесняват възможните си контакти само до себеподобни.
- 25% от децата, упражнявали тормоз над връстници в училище, до 30-годишна възраст вече имат досие в полицията. Тези деца смятат, че с агресивно поведение си спечелват уважението на околните. Истината е, че това не е уважение, а страх. И тъй като връстниците им се страхуват от тях, започват да ги избягват. Така, постепенно тормозещите се озовават в различна приятелска среда, на младежи с антисоциално поведение, които павират по-нататъшния им път към престъпния свят.
- Децата, упражняващи тормоз, не са любимци на учителите заради честите проблеми, които създават. Съвсем логично спада успехът и се понижава мотивацията за учене. С напредването на възрастта все по-малко учители са склонни да проявяват към тях търпимост, тъй като тези деца в поведението си се противопоставят на реда и на учителите. Най-често са етикетирани като „хулигани“ или „гамени“, което води до отношение към тях като към безперспективни младежи, с които не си заслужава да си късат нервите.
- Като пораснали вече хора те имат достъп до по-нископлатена работа. Отпадналите от училище и младежите с нисък образователен ценз са сред безработните или работещите за ниско месечно възнаграждение. Крачката към престъпния свят, обещаващ по-високи доходи, става доста лесна.
- Не успяват да създадат трайни и здрави интимни връзки. Така, както не успяват да създадат приятелства с хора, които са дружелюбни и не общуват агресивно, така не успяват да задържат за дълго стабилни и любящи партньори в живота.
- Ако станат родители, вероятността да злоупотребяват с децата си е много висока.

Можеш да помогнеш да спре тормозът в училище!
- Ако ситуацията позволява, намеси се – кажи твърдо на насилника да спре. Предупреди го, че ще докладваш.
- Ако в тормоза участват повече хора, на всяка цена сподели с някого – родител, учител или друг възрастен! Утре в същата ситуация може да попаднеш и ти. Тормозът продължава да съществува до голяма степен и заради мълчанието и ненамесата на околните. Това е един вид подкрепа за агресорите, които започват да смятат, че са ненаказуеми. Колкото повече ученици се противопоставят на тормоза, толкова по-малко ще са жертвите.